︎︎︎
ЖЕНИТЕ НА СОФИЯ

ДИМИТЪР СТОЯНОВИЧ

ИНСТАЛАЦИЯ, ТЕКСТ

Историята на един град може да бъде разказана през неговата археология, архитектура или политически превратности. Но на мен ми се струва, че ако човек не познава хората, които са го обитавали, нищо няма да разбере. Или поне няма да му е толкова интересно.

Ето защо ще се опитам да предложа една друга гледна точка към славното минало на град София, разказвайки го през част от колоритните персонажи в едно софийско семейство. Достопочтеното (в повечето случаи) семейство Стоянович.

Родът Стоянович присъства в учебниците по история с напетите си революционери, министри, дипломати, артисти, че и спортисти, изглеждайки така, сякаш мъжете в него сами се възпроизвеждат.

Нищо подобно. Възпроизвеждат го жените, за които историята по традиция мълчи, а пък именно върху техните (уж) крехки плещи се пренася цялата родова, градска, народностна принадлежност.

Предстои ви среща с няколко от жените на София, жените от моето семейство, които ме карат да обичам и разбирам историята на родния си град много повече от неговата археология, архитектура, да не говорим за политическите превратности.

Освен всичко си позволяваме да направим буквални или символни паралели между жените - Стоянович и други забележителни дамски фигури от софийската история, тъй като разказът за конкретно семейство е частен случай, а осъзнаването на огромната женска роля за съществуването на което и да е място – обща отговорност.

Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска
1817 - 1907 г.

Жана Стоянович
1869 - 1962 г.

Всяка фамилия има своя матриарх. За семейство Стоянович това е леля Жана, или „г-ца Жана“, както я наричат с благоговение учениците й. Тя преживява по чудо Освободителната война, после Балканските войни, Първата и Втората световна война, комунистическия преврат и Сталинския режим. В живота на този фамилен матриарх се оглежда общата ни трагикомична история.

За историята на българската държава, в лицето на управляващата династия Кобург, матриархът се нарича княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска.

Дъщерята на последния френски крал съчетава гените на Бурбони и Орлеани, с право е считана за един от големите умове на епохата, дава живот на пет деца и оставя сърцето си в страната, чийто владетел става най-малкият й син Фердинанд.

Царица Елеонора Българска
1860 - 1917

Мария Стоянович
1860 - 1925 г. 

Царица Елеонора е запомнена и с впечатляваща благотворителна дейност.

По време на Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна войни организира със собствени средства курсове за милосърдни сестри, създава и поддържа модерна военно-полева болница, самата тя е на предните бойни линии като милосърдна сестра. Сред тези сестри на фронта е и Мария Стоянович - съпругата на революционера, дипломата и министър Иван Стоянович-Аджелето.

Мария Стоянович е носител на личния “Знак Самарянка” на царица Елеонора, връчван на особено отличилите се в грижата за ранените войници и цивилни.

Освен всичко двете почетни софиянки са родени в една и съща година, което, според техния боен опит, си ги прави набори в пряк и преносен смисъл.

Мария (Мика) Белопопска-Сотирова

Димитрина Ковачева
1892 - 1966 г.

Още в края на 19 в. курортът Костенец, известен и като ,,Вили Костенец” или ,,Костенец баня”, се превръща в любимото средище за отмора и вдъхновение на софийския интелектуално-обществен елит. Известна е вилата на народния поет Иван Вазов, свои къщи имат създателят на литературния кръг ,,Мисъл” д-р Кръстев, Тодор Влайков, Георги Константинов, в курорта отсядат и творят Пенчо Славейков, Кирил Христов, Стоян Михайловски, Елин Пелин, преминават царе, херцози и кой ли още не. Между вече споменатите и щастливо пристанали си вили на Стоянович и Сотирови, в Костенец се издига къщата на още една роднина на семейството. Тази роднина е Димитрина, дъщерята на генерала от пехотата Стилиян Ковачев, по мъж Деянова, исторически митологизирана като голямата любов на великия турски държавник Кемал Ататюрк.

Роялът

Това е салонният роял на семейство Стоянович с мистериозната австро-унгарска марка ,,Хуго-Лота”. Нежният виенско-механичен организъм от 19 в. пулсира с възходите и паденията на рода през всички исторически епохи, бил е в царско и пролетарско обкръжение, понасял е с философско търпение няколко поколения нервни детски пръстчета, попиващи през него музикална култура, а ако можеше да говори, би разказал невероятни истории за любов, приятелство и предателство, на които е присъствал като пряк участник. Често в акомпанимент на цигулка и цитра - други предпочитани от семейството инструменти.

Днес роялът ,,Хуго-Лота” издава основно фалшиви тонове, може би за да е в унисон с епохата, която е доживял.

Спомен за славните му години са все още личащите петна от стотиците чаши на знайни и незнайни изпълнители през последните два века, оставили ги за кратко върху брюнетния му корпус.

Археологът на София

В първата зала на Музея е представена древната история на Столицата. Малко хора знаят, че тя достига до нас благодарение на неуморните усилия на една жена, археоложката Магдалина Станчева. Тя е родена през 1924 г. Като студентка се включва в спасителните разкопки след бомбардировките на София. През 50-те, 60-те и 70-те години се бори да спаси от унищожение и заличаване множество археологически обекти чрез обявяването им за паметници на културата. През 1952 г. постъпва на работа в Музея на София, където работи до 1983 г. Първото откритие на Магдалина Станчева са две базилики и един баптистерий – сграда с басейн за покръстване на ранните християни – ,,когато видях как строежът погълна тези базилики, над които се бях трудила, преживях го тежко. Успяхме да извадим баптистерия с мраморния басейн и един трактор го повлече към двора на археологическия музей, където е и досега.“ – казва тя в интервю за сп. София през 1983 г. Така още в самото начало Магдалина Станчева свързва две важни направления в своята работа – археологическите открития, но и тяхното запазване, което допринася за софийската археология, която от мит се превръща във всекидневно присъствие.

В изложбата са използвани: откъси от аудиокнигата ,,Под паважите на София“ и снимки и материали от личния архив на Магдалина Станчева, създаден от 1002 Productions, в сътрудничество с НБУ по проекта ,,Археологията като съдба“, осъществен с финансовата помощ от Столична Община.