︎︎︎
ГРАДСКИ ДЕТЕКТИВ

АНА БЛАГОВА, РАДОСЛАВ ЧИЧЕВ & ЯНА ПУНКИНА

ПОДКАСТ

Открий повече за подкаста тук.

“Градски детектив” е документален подкаст за градски истории - архитектура, културна история, митове и легенди, а ние сме Ана Благова, Яна Пункина и Радослав Чичев. Третият ни сезон започва на 30 март и ще продължи с осем епизода до месец ноември.

Новият сезон, както и предните 9 епизода са по проект, финансиран от програма "Култура" на Столична община, а първите шест - с подкрепата на културната програма на Българското председателство на Съвета на ЕС и Национален фонд култура.

"Градски детектив" е проект на сдружение "Плюс". 

Кратки текстове:

Изчезналата улица: В сърцето на София преди Втората световна война минава улица „Търговска“ 

Дворът на чудесата: Само крачка встрани от забързаните човешки потоци, закътан в между булевардите „Дондуков“ и „Мария Луиза“ и ул. „Търговска“, се e намирал най-големият търговски пасаж в София - „Свети Никола”

Първият трамвай: Спомените на съвременниците оживяват

Дяволската кола: Първите велосипеди смайват софиянци

Нагоре по социалната стълбица: историята на една вироглава сливенчанка, която успява да извоюва независимостта си с шиене и да основе собствено училище за шивачки в столицата.

Публичните домове: Проституцията в следосвобожденска България не само процъфтява - тя е регламентирана част от живота на градския център.

Невидимата улица

„Дълго време понятието улица беше чуждо на софиянци. Дори когато започна регулацията на уличната мрежа, никой не си служеше с думата улица, а в речника на старософиянци си оставаше понятието махала. Въпросът „на коя улица живееш“ не съществуваше…“

Това си спомня Райна Костенцева - почти връстничка на новообявената столица - от детството си в края на XIX век. В първите десетилетия след Освобождението една София бързо изчезва, за да отвори път на тържествения град по западен образец, увековечен на пощенските картички. С него се ражда и улицата като места за развлечение, разходки и срещи: така нареченото „движение“, стъргало или корсо.

Центърът първоначално се оформя в триъгълника между площад „Бански“, църквата „Св. Крал“ (Света Неделя) и княжеския дворец. Неслучайно първото „стъргало“ на София е североизточната му страна - несъществуващата днес ул. „Търговска“, която свързва пл. „Бански“ с двореца, минавайки диагонално през днешния комплекс на Министерския съвет (зад ЦУМ), бул. „Дондуков“ (близо до пресечката със „Сердика“) и днешната сграда на парламента, още популярна като „Партиен дом“. Тази артерия, чаршия още от османско време, постепенно се превръща в една от най-представителните улици на София с магазини и множество известни кафенета, хотели и сладкарници. Но двете Софии - градската и селската, западната и ориенталската, дълго съществуват паралелно: на хвърлей се намира пасажът „Свети Никола“ със своя битпазар и викачи, които обикалят улиците, първият електрически трамвай плаши софиянци, а още по-голям смут внасят нощните забавления - многобройните вариетета и кафе-шантани, както и регламентираните публични домове.

Районът търпи бурно развитие и модернизация до средата на четиридесетте години, когато бомбардировките унищожават „Търговска“ и околностите й, а по-късно Ларгото скрива спомена за тях. „Невидимата улица“ пресъздава елементи от този изчезнал градски живот в шест звукови етюда. Ще минем през улица „Търговска“, ще свием в пасажа „Свети Никола“, ще чуем пристигането на първия трамвай, първите велосипеди, както и историята на публичните домове в следосвобожденска София. Последният разказ е посветен на друг занаят, просперирал благодарение на улицата - шивачеството и модата.

Пасаж “Свети Никола”

Пасажът се е намирал встрани от “Търговска”. Може за целта да се използва коридорът между залата с каляската и следващата зала.

"Обичах да ходя на шумния „Свети Никола" още от най-ранно детство ... В него винаги клокочеше като в кратер на вулкан и в неправилния многоъгълник цареше неизменно приповдигната атмосфера, която, кой знае защо, много ни вълнуваше. Събуждаше у нас някакво чувство за пълноценен живот, за радост и усмивки.

Пък имаше и за какво да се посмее човек.

По сергиите ставаха кански пазарлъци. Хората крещяха, ръкомахаха, ругаеха и най-накрая си плясваха ръцете, после здраво ги стисваха и пазарлъкът приключваше със сделка, пък макар и за нещо съвсем дребно..."

Драган Тенев  - "Тристахилядна София и аз между двете войни"

Само крачка встрани от забързаните човешки потоци по Бул. “Дондуков”, Бул. “Мария Луиза” и ул. “Търговска”, закътан в неправилния триъгълник от сгради, се намирал най-големият търговски пасаж в София - пасажът Св. Никола. Три входа, по един от всяка страна, превеждали минувачите през галерии от магазини до широк вътрешен двор, изцяло зает от дюкяни, заведения, ателиета и работилници. Пасажът, заедно с ул. Търговска заместили в младата българска столица някогашната градска чаршия, сокаците и един по-стар безистен, разрушени в края на 19в. в изпълнение на новия амбициозен градоустройствен план наложен от кмета Димитър Петков.

Глъчката от бит пазара, цветарските сергии, пазарлъците, виковете на бозаджиите и кафеджиите, няколкото кръчми и десетките занаятчийски дюкяни до късно се блъскала между високите стени на сградите обграждащи пасажа “Св. Никола”, размесена с мелодиите на латерната на Капитан Марко - италианец, заселил се в София след строежа на железницата.

Пасажът “Свети Никола” е сринат и изгаря до основи при бомбардировките над София по време на Втората световна война. При строежа на новия център на мястото му изниква Министерския съвет.

Несъществуващата днес улица "Търговска"

Предлагаме залата с каляската и Царското семейство. Визуално може да се укаже посоката на улицата, а в сайта “Стара София” фигурират много кадри от различни кралски посещения, минали през “Търговска”.

Улица „Търговска“ някога е свързвала площада пред Двореца с площада при Банята, пресичайки булевард "Княз Дондуков". Улицата е част от търговската част на столицата преди Втората световна война, обхващаща улиците Леге, Дондуков, Пиротска, Мария Луиза, Витошка и Алабинска. Тъй наречения център на града.

Има улици, които остават в миналото и това ги прави силно очарователни, възбуждащи въображението ни. Улица „Търговска“ е една от тях. Тя е едни от символите на столицата ни и на Царска България. На нея са били разположени най-представителните магазини и кантори и се е отличава с пищна и представителна архитектура. „Когато човек тръгнеше навремето преди Втората световна война по улица „Търговска", която бомбите над София разрушиха изцяло, той съвсем сериозно биваше затруднен къде да спре, за да позяпа.“, пише в спомените си Драган Тенев. Тук са се намирали и част от магазините за мода, магазина за мъжки шапки „Червенка“ и гладачницата „Европа“ – за гладене на ризи и яки. Тук са се намирали и деликатесните магазини с чужди стоки, където лимоните са се продавали поединично опаковани в станиол. Можело е да се намерят ябълки и сливи, внесени от Калифорния. Техни клиенти са били предимно чужденци. Това е и улицата на която се показват първите реклами в града, след създаването на бюро „Реклама“. Тук са и част от кафенетата на столицата.

Ето как е протичал един ден на улица „Търговска“.

Първият трамвай

При трамвая - залата с уличния живот

Старецът с големите вежди каза мрачно:

- Хич да ги няма трамваите - по-добре!

- Недей говори така, Петраке - се обърна бившият депутат; - трамваят, това е цивилизация, напредък.

Първият трамвай тръгва на 1 януари 1901 година. Това е спомен на Иван Вазов от разказа му "В електрическия трамвай", писан на 7 февруари 1091 година. Тук много ясно може да се видят противоречивите чувства, които поражда това чудо на техниката, съчетаващи страх и любопитство. Наред с навлизането на електричеството, оформянето на новия облик на столицата ни, трамваят е следващата крачка към модернизирането на града. Освен че обединява различните пространства в града , той е и място за среща на хора от различни прослойки.

Преди появата на трамвая през 1896 г. в София се появява файтон с гуми от твърд каучук на колелата, който се нарича автоматична кола. Съществуват и тъй наречените покрити брички, има и файтони, с които са се придвижвали офицерите и техните семейства. Райна Констенцева си спомня, че: "до появата на трамвая софиянци нямаха представа за него, а трамвай наричаха дългата конска кола на известния на софиянци по онова време Шишкавио, движеща се от пл. "Света Неделя" до Княжево. Коларят бай Георги Шишкавио дрънкаше с един голям звънец на единствената градска спирка и се провикваше: "Айдееее, няма ли пътници за Княжевоооо?".

Чуйте как са изглеждали първите трамваи, кои са били първите спирки, колко са стрували билетите и как е можело да се возиш на тях.

Първите велосипеди в София

Улицата е място за разходка, пазар, разтуха и кафе, но по нея в началото на двайсети век преминават и първите превозни средства, включително едно ново чудо – велосипедът.

В книгата си „София преди 50 години“ Георги Каназирски-Верин си спомня: „В София се появи първият велосипед, каран от Митович. Това беше едно голямо колело, може би с 2 метра диаметър, което пазеше равновесието си благодарение на прикрепено зад него друго, по-малко колело с около 30 сантиметра диаметър. Върху дъгообразния лост, който съединяваше двете различни колела, имаше примитивно седалище. За да се седне на него, трябваше да се скочи на високо. Велосипедистът стърчеше, като че ли е покачен на някаква кула. Колелата бяха с твърда червена гума, а бързината, с която те се движеха, беше много малка. Паданията обаче бяха чести. Скоро дойдоха велосипедите с еднакви колела, които наводниха София, та велосипедът на Митович стана комичен, и го бракуваха.“

След появата на велосипедите с еднакви колела, започва и тяхното разпространение. През 1889 година се създава и „Софийский Колоездаченъ Клуб 1889“ - най-старият в страната и един от най-старите в Европа. Клубът е основан на 3 януари 1889 година от 16 членове, българи и чужденци. Първият му устав е отпечатан на български и немски език. Почетен член на клуба е и Негово Величество цар Борис III.

Следва масовото навлизането на велосипедите, тъй като в тези години автомобилите са малко и придвижването е трудно. Много граждани започват да използват велосипеда като транспортно средство за придвижване по работа или за удоволствие.

Чуйте в спомените на Райна Костенцева как първите велосипеди се появяват по „Големия сокак“ на София.

Стара майка и шева

В началото на XX в. столицата не дава на жените много възможности сами да изкарват доходите си. Малко професии са отворени за тях, а още по-малко се възприемат като прилични. Учителките са принуждавани да напуснат работа, ако се оженят, чиновничките, телефонистките и лекарките се броят на пръсти, а на артистките, певиците и кръчмарките се гледа с лошо око. Дамските шивачки обаче държат в ръцете си занаят, който мъжете трудно могат да им отнемат. Те работят обичайно у дома и често успяват съвсем сами да издържат семействата си. Огромната част от труда им се извършва нощем. Дните са запазени за децата, домакинството и някоя и друга проба. 

Модата се мени бързо - от турнюрите, корсетите и бухналите буфан-ръкави в началото на века през свободните обеми и радикалното скъсяване на роклите до под коляното през 20-те, женствените силуети на трийсетте и строгата линия на военните години. Готова конфекция се продава само в няколко известни и скъпи  магазини на ул. „Търговска“, а повечето дами шиели дрехите си при шивачки, често по кройки от чужди журнали.

Шевните машини стават мечта за всяка жена. Търговските агенти на „Сингер“ привличат нови купувачки с кратки уроци и схеми за разсрочено плащане. Появяват се шивачки за всички класи и вкусове, а умението, предприемчивостта и добрите препоръки на доволните клиенти бързо могат да издигнат една жена в занаята.

Такава е историята на сливенчанката Яна Вълчанова, чиито стремеж към независимост я води в столицата, а упорития ѝ труд ѝ носи не само многобройна клиентела, но и съвсем нова възможност - да открие собствено училище за шивачки в края на 30-те. В квартирата ѝ на бул. „Патриарх Евтимий“ затраква хор от шевни машини.  

В апартамента на бул.”Патриарх Евтимий” в София прабаба ми заживяла след много митарства. Казвала се Яна Вълчанова, но по времето, в което майка ми си я спомня, всички вече я наричали "Стара майка". Не била от амбициозните домакини. Справяла се със всичко сама, но някак нехайно, без да се престарава. Инак била упорита жена, едра, кокалеста, съобразителна и смела.

Родила се в Сливен, в семейство на средна ръка хора – нито богати, нито бедни. Трябва да е било 1894. Първият й мъж се казвал Илия, бесарабски българин с диплома от рисувателното училище в Одеса, завърнал се "по патриотични съображения”. В Сливен се издържал с рисуване на фирми и уроци по танци. За жалост бил твърде желан кавалер - в един момент постоянните му изневери дошли до гуша на прабаба ми. Отидела ли у приятелки, бомбето му неизменно се оказвало вече там. И до днес в рода ни се носи легендата, че техният бил първият църковен развод в Сливен. Докато стане факт, Яна била родила детето от неуспешния брак. Била на 18. Прадядо ми, отчаян, и без дори веднъж да е виждал сина си, отишъл доброволец и загинал в Балканската война.

Стара майка също заминала за фронта. Изкарала курс за милосердни сестри и служила до края на Първата световна война. Когато се прибрала в Сливен, родителите ѝ я притиснали да се ожени отново - за богат вдовец в Карнобат. Родила още две деца и погребала втория си мъж. В Карнобат вдовишкия ѝ живот бил напълно уреден, но Яна не разполагала никога със собствени средства. Започнала да шие. Поръчвала журнали по пощата, събирала клиентела и скоро успяла да си купи собствена шевна машина.

Около 1930, Стара майка се преместила в София заедно с дядо ми - току що завършил гимназия и приет в Художествената академия и с двете по-малки деца. Продала всичко, което имала, освен шевната машина. Постоянно сменяла квартирите. Тръгнала от улица „Гробарска“, най-евтиния вариант. Всеки следващ дом бил в по-хубав квартал - налагало се, за да има достъп до по-богати клиентки.

Около 1936, когато дядо ми заминал за Париж да учи история на изкуството с българска държавна стипендия, на Стара майка ѝ хрумнало да отвори курсове за шивачки. И когато той се върнал, някъде в края на 40-та година, на Патриарх Евтимий вече тракал оркестър от шевни машини. Курсовете официално съществували само няколко години - до 1944г., но Баба Яна и ученичките ѝ продължили да шият полулегално, в апартаментите си, да се наричат една друга “Госпожо”, да обменят кройки и да работят заедно. Останали сплотени в занаята си, трудностите и стремежа си за независимост.

Частният дом и публичните домове

Предлагаме залата с домашния бит, може по някакъв начин визуално да бъде насочен зрителя в посоката на улиците Сердика и Веслец.

“Бях на четири години и половина. Току-що се бях научила да чета. Бях вече прочела надписите на всичките фирми на магазините, край които съм минавала с нашите. И прочетох. Първата фирма беше “При двете були”, втората - “При двете бели гълъбици”, третата - “При двата сокола”, четвъртата - “Ориент”. Само тая дума не ми беше известна, но реших много да не разсъждавам, ами да се махна от тая дрипава улица. Ако не бях така изплашена, по всяка вероятност щях да вляза да разглеждам птиците…”

Райна Костeнцева, “Моят роден град София”

Това си спомня Райна Костенцева от едно свое загубване в София в началото на миналия век. В тези къщи “с интересните имена” се крият не птици, а част от “публичните жени” на София. Според една лекарска справка от 1896 г. в София те са 58, но само за няколко години броят им се утроява. Проституцията в следосвобожденска България не само процъфтява - тя е законово регламентирана част от живота на градския център.

Момичетата се водят на отчет в полицията и минават на редовни лекарски прегледи - поне на хартия - под контрола на общинския надзирател на публичните домове. Има ограничения за периметъра, който могат да обитават и вида на самите заведения. Наред с легалните “проститутски къщи” обаче, като “Двоумие”, “Двете були”, “Два зайца”, “Два славея”, “Ориент”, редица кафе-шантани, заведения, известни като “тунели” и дори някои хотели  заформят своеобразен “квартал на червените фенери” в центъра на града. Още с Освобождението като такъв се води районът на улиците “Сердика” и “Веслец” в непосредствена близост до бул. “Дондуков” и банята. Условията са толкова лоши, че в навечерието на новото столетие общината се наема да строи специални сгради за публични домове.

Една от основните цели е контролирането на “френгата” - сифилиса, но данъците, таксите и наемите от “платения разврат” са и приход за общината. Това кара гласове от епохата да се противопоставят на “платения разврат” като експлоататорска политика. Чуйте отгласи от един спор, който продължава и днес.

Градски детектив" е документален подкаст за градски истории - архитектура, културна история, митове и легенди, а ние сме Ана Благова, Яна Пункина и Радослав Чичев.