“ИСТОРИЯ ПОМЕЖДУ”
︎︎︎ 18-20.11.2021
ОНЛАЙН КОНФЕРЕНЦИЯ
ПАНЕЛ 1: КУРАТОРСКИ ПРАКТИКИ & ИСТОРИЧЕСКИ РАЗКАЗИ
18 ноември,
18:00 - 19:30 (CET)
Панелисти: Весела Ножарова, Бонита Бенет, Лаура Наум & Петрика Могош
Дискусията ще рефлектира върху кураторски практики изпозлвани при работа с комплексни, неизказани и трудни исторически наративи в контекста на националното и интернационалното съвременно изкуство.
Весела Ножарова, с експертизата си върху съвременно българско изкуство, ще се фокусира върху методи и инициативи, които тя е създала работейки с художници и пространства във връзка с паметта, историята и травмите на комунистическият режим в България.
18 ноември,
18:00 - 19:30 (CET)
Панелисти: Весела Ножарова, Бонита Бенет, Лаура Наум & Петрика Могош
Дискусията ще рефлектира върху кураторски практики изпозлвани при работа с комплексни, неизказани и трудни исторически наративи в контекста на националното и интернационалното съвременно изкуство.
Весела Ножарова, с експертизата си върху съвременно българско изкуство, ще се фокусира върху методи и инициативи, които тя е създала работейки с художници и пространства във връзка с паметта, историята и травмите на комунистическият режим в България.
Бонита Бенет, бившият директор на District Six Museum, ще сподели стратегии за колективно създаване и куриране, във връзка със съхраняването на паметта на хората насилствено изселени заради политиката на апартейда - система от закони налагащи расова дискриминация и сегрегация.
Лаура Наум и Петрика Могош, създателите на Кайет Журнал и , ще споделят своите сблъсъци с минали и настоящи разкази и спомени във връзка със сложната историята на Източна Европа - които те курират във физически и дигитални формати.
ПАНЕЛ 2: СЪЕДИНЯВАНЕ НА МИНАЛОТО И НАСТОЯЩЕТО
19 ноември,
18:00 - 19:30 (CET)
Панелисти: Драгана Юришич, Аида Шехович и Лъчезар Бояджиев
19 ноември,
18:00 - 19:30 (CET)
Панелисти: Драгана Юришич, Аида Шехович и Лъчезар Бояджиев
В тази дискусия, гостите ще говорят за техните художествени практики, които се занимават с теми като памет, идентичност и травма в контекста на източноевропейския комунизъм и неговата история.
Драгана Юришич ще говори за серията и фотокнига „YU: The Lost Country”, които изследват идеи, пространства и последици от емиграция, травма, национална идентичност, памет и дома във връзка с бивша Югославия.
Аида Шехович, създателят на ŠTO TE NEMA, ще разкаже за началото на проекта, участията на групи хора , както и терапевтичните и лекуващи процеси, които са част от него. ŠTO TE NEMA е номадски паметник в чест на хората загинали по време на геноцида в Сребреница.
Лъчезар Бояджиев ще говори за художествените процеси, които употребява както и за работата си, която изследва дистопии и утопии в контекста на съвременния свят, както и пространства и взаимодействия позиционирани между частното и публичното, и от ефектите и последиците от края на социалистическите структури.
ПАНЕЛ 3: ИНТЕРВЕЦИИ В АРХИВА
20 ноември,
18:00 - 19:30 (CET)
Панелисти: Байр(й)ам Байр(й)амали, Беата Бартецка & Лукаш Рушница и Антон Роланд Лауб
20 ноември,
18:00 - 19:30 (CET)
Панелисти: Байр(й)ам Байр(й)амали, Беата Бартецка & Лукаш Рушница и Антон Роланд Лауб
Фокусът на тази дискусия ще бъде върху фотографския архив – като ефимерно и фрагментирано пространство, което може да се използва за разкриване, преоткриване, присвояване и предизвикване на разкази. Участниците ще споделят своите открития и методи за работа с архиви, както и ще обсъдят ролята на фотоапарата като устройство за разказване и репрезентиране на исторически събития.
Байр(й)ам Байр(й)амали ще сподели своите визуални и устни исторически проучвания във връзка с така наречения „възродителен процес“ – масовата асимилация и насилствено изселване на български турци, роми и помаци през 1980-те в комунистическа България.
Беата Бартецка & Лукаш Рушница ще разкажат за процесите и методите, които са използвали при работата си върху тяхната книга How to Look Natural in Photos – която е съставена от архивни материали от Полския институт за национална памет.
Антон Роланд Лауб ще представи творчеството си с фокус върху последната си фотокнига LAST CHRISTMAS (of Ceaușescu) – в която той използва собствени и архивни снимки, пътувайки обратно към миналото на румънската революция.
Относно участниците:
Весела Ножарова е изкуствовед, куратор и критик, живее и работи в София. Завършила е специалност „История на изкуството“ в Националната художествена академия в София. Занимава се със съвременно изкуство, художествена критика за редица български публикации, както и преподава история на съвременното изкуство. Има над 40 кураторски проекта в България, Австрия, Белгия, Италия и Турция. През 2007 г. е куратор на българското национално участие в 52-рото венецианско биенале за съвременно изкуство. Весела Ножарова е съосновател на кураторския колектив „Изкуство – дела и документи“. От 2015 г. е куратор на галерия Credo Bonum. Весела Ножарова е и автор на книгата “Въведение в българското съвременно изкуство (1982-2015)” - първото детайлно изследване на историята на българското изкуство от края на 20 век до началото на 21 век.
Бонита Бенет е бившия директор на District Six Museum, като работи там между юли 2008 и януари 2020. Занимавала се е с образование, както и с активизъм във връзка с правата на човека, също така тя скоро е придобила докторска степен в специалността „Музеи и изследвания на наследството“. District Six Museum е платформа, която дава възможността за изправяне пред травматичните въпроси и проблеми свързани с изселването и реституцията, както е и пространство, което повишава осведомеността относно човешките права. Бонита продължава да работи в музея, като изследовател, тъй като се интересува силно от въпроси свързани с паметта, човешките права и наследството.
Лаура Наум & Петрика Могош са редакторите на Кайет - журнал, който се стреми да преконфигурира мисли и въображения от Източна Европа. Техните изследвания се движат в пресечната точка между неолибералната политика и популярната култура, културната памет и визуалната култура и (пост)социалистическите светове на изкуството в контекста на маргинални и несигурни условия. Те са и създателите на книжарница - Dispozitiv Book в центъра в Букурещ, която също функционира като издателска програма.
Родена в бивша Югославия, в момента работи и живее в Дъблин, през 2014 Драгана Юришич получава своята докторска степен от European Centre for Photographic Research. Тя е гост-лектор в University of South Wales и професор в Dublin City University. Работи предимно с изображения, текст, видео, като е показвала работата си многократно и е носител на множество награди като някой от тях са Golden Fleece Special Recognition Award, IMMA 1000 Residency Award, и други стипендии и награди за проекти. Нейните творби също така са част от важни колекции като тези на National Gallery of Ireland, Arts Council Collection and Irish State Art Collection. Първата и фотокнига, YU: The Lost Country също така получава множество интернационални признания. А последната и книга Museum, в партньорство с Paula Meehan и излиза през юли 2019. Новата и публикация, The Merits of the Tracer Fire – е в колаборация с Sarah Cave, излиза през декември 2020.
Аида Шехович е родена в Баня Лука, Босня и Херцеговина, и като хиляди други босненски мюсюлмани, през 1992, тя напуска държавата заради заплахите от систематично насилие и преследване. Тя живее в Турция и Германия, преди да имигрира в САЩ през 1997. Шехович завършва бакалавър в University of Vermont през 2002 и магистратура в Hunter College през 2010. Тя получава наградите ArtsLink Award през 2006, Jacob K. Javits Fellowship през 2007, Emerging Artist Fellowship от Socrates Sculpture Park през 2013, и Fellowship за Utopian Practice от Culture Push през 2017. Тя също така е била резидент в Santa Fe Art Institute, Vermont Studio Center, Grand Central Art Center, и Lower Manhattan Cultural Council. Нейната работа е участвала в множество изложби, включително в Flux Factory, Socrates Sculpture Park, и Queens Museum в Ню Йорк - където е и базирана в момента.
Лъчезар Бояджиев е от най-известните съвременни български художници. В практиката си той се интересува от лични интерпретации на обществени процеси, от интеракцията между частно и публично, от градската визуалност и от света днес, разположен между утопията и дистопията. Неговата медия са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции. Някои избрани изложби на автора са: индивидуалните „Лъчезар Бояджиев: Ремонт в света на образите. 1991-2019“, MOMus – Музей за съвременно изкуство, Солун (2020); „Уютни дистопии”, галерия Sariev Contemporary, Пловдив (2018); „Лъчезар Бояджиев. Sic transit media mundi /Настоящето е прекалено късо и доста тясно/”, СГХГ, София (ретроспектива) (2018); и груповите през 2019 „Машината за влияние“, Галерия „Никодим“, Букурещ; 2016-17 „Economize”, Музей „Лудвиг“, Будапеща и „Симптоми на обществото“, Гуангдонг (Гуангжоу) и Жежианг (Жежианг Шенг) Музеи за изкуство, Китай; през 2016 „Студен вятър от Балканите“, Музей „Пера“, Истанбул; „Ниско-бюджетни утопии“, Модерна галерия, Любляна; през 2015 „Граматика на свободата“, Музей за съвременно изкуство „Гараж“, Москва и „Изкуство за промяна“, СГХГ, София; през 2014 „Несъгласие“, ЦСИ „Баня Старинна“, Пловдив; през 2013 „Икономика и изкуство“, MOCAK, Краков, Полша; през 2012 „Най-добрите времена, най-лошите времена“, 1-во биенале, Киев и „Окото само себе си никога не вижда“, 2-ро биенале, Екатеринбург, Русия; и през 2011 „Глобалното съвремие“, Център за изкуство и медии (ZKM), Карлсруе, Германия. Авторът е член-основател на ИСИ-София.
Байр(й)ам Мустафа Байр(й)амали е българо-турски артист, изследовател и активист роден през 1997. Неговата практика изследва паметта и тревожните спомени на малцинства в България. Израства в турската махала в Хасково, където от ранна детска възраст неговите родители и роднини споделят спомените от живота им по време на комунистическия строй в България и насилствената смяна на турски имена. Повлиян от житейските истории на своите близки, след преместването на Байр(й)ам в Лондон, където завършва бакалавър по документална фотография, той изследва и проблематизира темите за нови световни граници, не/легални идентичности и интергернерациона травма. Също така, в свободното си време Байр(й)ам организира протести в културни институции, които са спонсорирани от нефтени компании.
Лукаш Рушница (1980) е фотограф и куратор, с артистична практика фокусирана главно върху фотокниги. Той също така ръководи галерията MpM14 във Вроцлав, Полша. Беата Бартецка (1980) – куратор, работещ главно с фотография, графичен дизайн, типография; тя е също така и редактор, и пост-продуцент и аматьор сценарист.
Антон Роланд Лауб е роден и израснал в Букурещ; учил е в the Weißensee Art Academy и в Neue Schule für Fotografie, Берлин. В творчеството си, Лауб се занимава с разрушителни подходи при декодирането на реалността и нейните конструкции, прокси стратегии и фантоми на власт. В последните си книги LAST CHRISTMAS (of Ceaușescu) и Mobile Churches, и двете публикувани от Kehrer Verlag, Heidelberg, той адресира съвременната история на Румъния, както и останалото „наследство“ от диктатурата на Чаушеску. Лауб е един от финалистите на New Discovery Award, International Photo Festival Les Rencontres d’Arles. Някой от изложбите, в които е участвал включватPhoto Saint-Germain, Париш; FORMAT Photography Biennale, Дерби; EMOP, Атина and Берлин; atelier35, Букурещ; Kaunas Photography Gallery, Каунас. Неговото творчество е репрезентирано в книгата и медиа арт колекцията в Staatliche Museen zu Berlin, the Berlin Wall Memorial; the City Museum Bucharest; и в архива на Les Rencontres de la Photographie, Arles.
Весела Ножарова е изкуствовед, куратор и критик, живее и работи в София. Завършила е специалност „История на изкуството“ в Националната художествена академия в София. Занимава се със съвременно изкуство, художествена критика за редица български публикации, както и преподава история на съвременното изкуство. Има над 40 кураторски проекта в България, Австрия, Белгия, Италия и Турция. През 2007 г. е куратор на българското национално участие в 52-рото венецианско биенале за съвременно изкуство. Весела Ножарова е съосновател на кураторския колектив „Изкуство – дела и документи“. От 2015 г. е куратор на галерия Credo Bonum. Весела Ножарова е и автор на книгата “Въведение в българското съвременно изкуство (1982-2015)” - първото детайлно изследване на историята на българското изкуство от края на 20 век до началото на 21 век.
Бонита Бенет е бившия директор на District Six Museum, като работи там между юли 2008 и януари 2020. Занимавала се е с образование, както и с активизъм във връзка с правата на човека, също така тя скоро е придобила докторска степен в специалността „Музеи и изследвания на наследството“. District Six Museum е платформа, която дава възможността за изправяне пред травматичните въпроси и проблеми свързани с изселването и реституцията, както е и пространство, което повишава осведомеността относно човешките права. Бонита продължава да работи в музея, като изследовател, тъй като се интересува силно от въпроси свързани с паметта, човешките права и наследството.
Лаура Наум & Петрика Могош са редакторите на Кайет - журнал, който се стреми да преконфигурира мисли и въображения от Източна Европа. Техните изследвания се движат в пресечната точка между неолибералната политика и популярната култура, културната памет и визуалната култура и (пост)социалистическите светове на изкуството в контекста на маргинални и несигурни условия. Те са и създателите на книжарница - Dispozitiv Book в центъра в Букурещ, която също функционира като издателска програма.
Родена в бивша Югославия, в момента работи и живее в Дъблин, през 2014 Драгана Юришич получава своята докторска степен от European Centre for Photographic Research. Тя е гост-лектор в University of South Wales и професор в Dublin City University. Работи предимно с изображения, текст, видео, като е показвала работата си многократно и е носител на множество награди като някой от тях са Golden Fleece Special Recognition Award, IMMA 1000 Residency Award, и други стипендии и награди за проекти. Нейните творби също така са част от важни колекции като тези на National Gallery of Ireland, Arts Council Collection and Irish State Art Collection. Първата и фотокнига, YU: The Lost Country също така получава множество интернационални признания. А последната и книга Museum, в партньорство с Paula Meehan и излиза през юли 2019. Новата и публикация, The Merits of the Tracer Fire – е в колаборация с Sarah Cave, излиза през декември 2020.
Аида Шехович е родена в Баня Лука, Босня и Херцеговина, и като хиляди други босненски мюсюлмани, през 1992, тя напуска държавата заради заплахите от систематично насилие и преследване. Тя живее в Турция и Германия, преди да имигрира в САЩ през 1997. Шехович завършва бакалавър в University of Vermont през 2002 и магистратура в Hunter College през 2010. Тя получава наградите ArtsLink Award през 2006, Jacob K. Javits Fellowship през 2007, Emerging Artist Fellowship от Socrates Sculpture Park през 2013, и Fellowship за Utopian Practice от Culture Push през 2017. Тя също така е била резидент в Santa Fe Art Institute, Vermont Studio Center, Grand Central Art Center, и Lower Manhattan Cultural Council. Нейната работа е участвала в множество изложби, включително в Flux Factory, Socrates Sculpture Park, и Queens Museum в Ню Йорк - където е и базирана в момента.
Лъчезар Бояджиев е от най-известните съвременни български художници. В практиката си той се интересува от лични интерпретации на обществени процеси, от интеракцията между частно и публично, от градската визуалност и от света днес, разположен между утопията и дистопията. Неговата медия са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции. Някои избрани изложби на автора са: индивидуалните „Лъчезар Бояджиев: Ремонт в света на образите. 1991-2019“, MOMus – Музей за съвременно изкуство, Солун (2020); „Уютни дистопии”, галерия Sariev Contemporary, Пловдив (2018); „Лъчезар Бояджиев. Sic transit media mundi /Настоящето е прекалено късо и доста тясно/”, СГХГ, София (ретроспектива) (2018); и груповите през 2019 „Машината за влияние“, Галерия „Никодим“, Букурещ; 2016-17 „Economize”, Музей „Лудвиг“, Будапеща и „Симптоми на обществото“, Гуангдонг (Гуангжоу) и Жежианг (Жежианг Шенг) Музеи за изкуство, Китай; през 2016 „Студен вятър от Балканите“, Музей „Пера“, Истанбул; „Ниско-бюджетни утопии“, Модерна галерия, Любляна; през 2015 „Граматика на свободата“, Музей за съвременно изкуство „Гараж“, Москва и „Изкуство за промяна“, СГХГ, София; през 2014 „Несъгласие“, ЦСИ „Баня Старинна“, Пловдив; през 2013 „Икономика и изкуство“, MOCAK, Краков, Полша; през 2012 „Най-добрите времена, най-лошите времена“, 1-во биенале, Киев и „Окото само себе си никога не вижда“, 2-ро биенале, Екатеринбург, Русия; и през 2011 „Глобалното съвремие“, Център за изкуство и медии (ZKM), Карлсруе, Германия. Авторът е член-основател на ИСИ-София.
Байр(й)ам Мустафа Байр(й)амали е българо-турски артист, изследовател и активист роден през 1997. Неговата практика изследва паметта и тревожните спомени на малцинства в България. Израства в турската махала в Хасково, където от ранна детска възраст неговите родители и роднини споделят спомените от живота им по време на комунистическия строй в България и насилствената смяна на турски имена. Повлиян от житейските истории на своите близки, след преместването на Байр(й)ам в Лондон, където завършва бакалавър по документална фотография, той изследва и проблематизира темите за нови световни граници, не/легални идентичности и интергернерациона травма. Също така, в свободното си време Байр(й)ам организира протести в културни институции, които са спонсорирани от нефтени компании.
Лукаш Рушница (1980) е фотограф и куратор, с артистична практика фокусирана главно върху фотокниги. Той също така ръководи галерията MpM14 във Вроцлав, Полша. Беата Бартецка (1980) – куратор, работещ главно с фотография, графичен дизайн, типография; тя е също така и редактор, и пост-продуцент и аматьор сценарист.
Антон Роланд Лауб е роден и израснал в Букурещ; учил е в the Weißensee Art Academy и в Neue Schule für Fotografie, Берлин. В творчеството си, Лауб се занимава с разрушителни подходи при декодирането на реалността и нейните конструкции, прокси стратегии и фантоми на власт. В последните си книги LAST CHRISTMAS (of Ceaușescu) и Mobile Churches, и двете публикувани от Kehrer Verlag, Heidelberg, той адресира съвременната история на Румъния, както и останалото „наследство“ от диктатурата на Чаушеску. Лауб е един от финалистите на New Discovery Award, International Photo Festival Les Rencontres d’Arles. Някой от изложбите, в които е участвал включватPhoto Saint-Germain, Париш; FORMAT Photography Biennale, Дерби; EMOP, Атина and Берлин; atelier35, Букурещ; Kaunas Photography Gallery, Каунас. Неговото творчество е репрезентирано в книгата и медиа арт колекцията в Staatliche Museen zu Berlin, the Berlin Wall Memorial; the City Museum Bucharest; и в архива на Les Rencontres de la Photographie, Arles.
© History in Between, 2021This project is part of the Cultural Calendar of Sofia, Ministry of Culture and Sofia History Museum.
Connect:
︎ ︎ ︎
„История помежду“ ("Проект за музейни намеси в РИМ, София") е съвместен проект между Фондация „Изкуство – Дела и Документи“ и Регионален исторически музей, София, подкрепен Календар на културните събития на Столична Община.
History in Between (Project for interventions in the Museum, Sofia) is a collaboration between the Art Foundation - Affairs and Documents, and the Regional History Museum of Sofia. It is supported by the Calendar of Cultural Events of Sofia City.
