︎︎︎ ДУХ, КОЙТО НЯКОГА Е БИЛ УСПОКОЯВАЩО ПОЗНАТ


КРАСИМИР ТЕРЗИЕВ, 2019

ФОТОГРАМЕТРИЧЕН МОДЕЛ, 4К ВИДЕО, 2 МИН., ПОРТРЕТЕН ФОРМАТ, БЕЗ ЗВУК, ВАРИРАЩИ РАЗМЕРИ


Триизмерен модел, построен по метода на фотограметрията на базата на “намерени фотографии” - снимки, направени при неконтролирани обстоятелства от голяма
група от хора без връзка с един друг, но с общ обект на интерес - обществен паметник. За да се постигне обема на триизмерен модел са необходими фотографии от всички възможни ъгли, покриващи периметъра на паметника. При неконтролираните обстоятелства на правене на снимки от нормалните любители на фотографията, разбира се, такова покритие не е възможно. Винаги остават бели полета на оптически несъзнаваното. Така че, финалният триизмерен модел, произведен на базата на такива снимки би бил очаквано несъвършен. Но именно това ниво на несъвършенство е от интерес в този случай, защото разкрива колективните конвенции на движение и лимити на възприятието. Новият обект,
генериран от обективите на множество, което споделя общ апарат за производство на изображения има виртуални измерения.
Обектът на интерес е паметникът, построен през 1981 г. като символичен център на целия градоустройствен план около НДК, част от мащабна кампания по случай 1300-годишнината от основаването на българската държава, инициирана от тогавашната социалистическа държава, наречена Народна република България, и лично от дъщерята на държавният лидер Тодор Живков, Людмила Живкова. През 2017 г. монументът е съборен поради влошаването му, причинено от дълги години неглижиране, съчетано с преобладаващите понастоящем негативни настроения спрямо близкото минало на комунистическото управление.

Както първоначално прогнозирах, разчитайки само на случайни снимки, направени от минувачи или професионални фотографи през 1980-те, доведоха до модели, фрагментарни (осеяни с “дупки” на местата, до които никоя камера не е успяла да достигне) и деформирани (в областите, където софтуерът е неспособен да интерпретира правилно данните в Декартовата равнина). Получи се обемен визуален израз на публичната памет.































Красимир Терзиев е интердисциплинарен художник и изследовател, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, живопис/рисунка и текст, поставяйки под въпрос границите между реалност и фикция, като същевременно изследва разнородните преходи и напрежения между глобализирания свят, доминиран от поразителното многообразие от символични изображения, и неговите материални основи в технологичния, физически и човешки "хардуер".

Има докторска степен по Културната антропология от Софийския университет (2012 г.) и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, София (1997).

През 2011 получава Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“, а през 2007 - Наградата на Гауденц Руф за ново българско изкуство.

Творбите му са част от колекциите на Centre Pompidou/MNAM; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна; Art Collection Telekom; Софийска градска художествена галерия; Kunstsammlung Hypovereinsbank; колекция Gaudenz B. Ruf; Артпроджект Депо; колекция Дана и Георги Войнов, и др.

Роден през 1969 в Добрич, България. Живее и работи в София.


© History in Between, 2021This project is part of the Cultural Calendar of Sofia, Ministry of Culture and Sofia History Museum.

Connect:


︎ ︎ ︎

„История помежду“ ("Проект за музейни намеси в РИМ, София") е съвместен проект между Фондация „Изкуство – Дела и Документи“ и Регионален исторически музей, София, подкрепен Календар на културните събития на Столична Община.

History in Between (Project for interventions in the Museum, Sofia) is a collaboration between the Art Foundation - Affairs and Documents, and the Regional History Museum of Sofia. It is supported by the Calendar of Cultural Events of Sofia City.