︎︎︎
IN BELIEF IS POWER

Бидейки български имигрант в Западна Европа, знам колко важно е приветстващото и приятелско отношение на местното население към новодошлите. Колко голямо беше възмущението ми, когато България, моята родна страна, от която произхождат два милиона емигранти, толерира националистически групи, преследващи мюсюлмански бежанци, нелегално пресичащи външната граница на ЕС с Турция.

Статиите в западните медии, информиращи за дейността на българските националисти, ме накараха да се замисля над следните въпроси, които изследвам и с настоящия проект: кой или какво провокира страха към чужденците; какъв е животът и историята на местното население, което живее в близост до границата, където се пресичат различни политически интереси; от какво точно е съставена българската идентичност; по какъв начин граничният регион отразява това, което се случва в цяла Европа; съществува ли ‘красив’ национализъм, който би помогнал на една изчезваща нация да се самосъхрани (оказва се, че българската нация е най-бързо “топящата” се в света); и какво ни свързва нас хората?



Заглавието на книгата е заимствано от надпис върху малък параклис в граничния район, построен в чест на Св. Марина: "Във вярата е силата". Чрез него бих искала да се обърне внимание на връзката на вярата не само с религията, но и с различни политически и икономически системи, както и последиците от тези взаимоотношения.

Работя върху проекта от началото на 2015 г. и върху книгата от края на лятото на 2017 г.

Странджа не е пряка тема на книгата, а въпросите, които си задавам:

кой или какво провокира страха към чужденците; какъв е животът и историята на местното население, което живее в близост до границата, където се пресичат различни политически интереси; от какво точно е съставена българската идентичност; по какъв начин граничният регион отразява това, което се случва в цяла Европа; съществува ли ‘красив’ национализъм, който би помогнал на една изчезваща нация да се самосъхрани (оказва се, че българската нация е най-бързо ‘топящата’ се в света); и какво ни свързва нас хората?

Причината да отида в Странджа бяха българските националисти (за които разбрах от Западните медии) и чувството за срам, но в последствие докато работех над проучването над темата и прочитайки книгата на Капка Касабова “Границата”, бях изцяло завладяна от живота и хората на Странджа в този граничен район. И доколкота някога съм била религиозна, открих и своята светица: Св. Марина, чийто образ е стилизиран на корицата. Вярвам, че националистически гупировки в цял свят бяха достатъчно ‘рекламирани’ като се говореше за тяхната идеология, а и не смятам, че свободата на словото означава да се дава подиум на престъпници да споделят вижданията си. Така че аз се концентрирах повече над въпроса какво поражда национализма, а Странджа e казуса, който разглеждам. Така се опитвам чрез книгата и да запозная хората с проблемите, които са на дневен ред в този регион в частност, а като цяло смятам и че рефлектира и случващото се в цяла Европа.

Но и с какво проблемите в тази част на Европа се различават предвид османското иго и комунизма. Тук ми беше от полза книгата на Иван Кръстев “След Европа”.

В самото начало цитирам надпис от Мишкова нива, която се намира в Странджа и е географско въведение в книгата. Освен това, в текста отзад за проекта споменавам, че това е границата на ЕС с Турция. В индекса е отбелязано, че изображенията са от Странджа. Това, на което пропуснах да обърна внимание е че по-голямата част от текста е взаимстван от разговорите с хората, които съм срещнала по време на пътуванията си в планината.

Също в индекса точно се описва материала в книгата, който не е авторски с възможност да се получи повече информация.

Рисунките са създадени с помощта на индиго от фотографии, авторски и неавторски, които не се вписваха като такива визуално (затова ги превърнах в “рисунки”).

Фотографски изображения, рисунки и текст се допълват взаимно. Текстът съчетан с изображенията не ги обяснява, а добавя нов слой. Наративът в книгата се развива на различни нива–история, идентичност, политически идеологии, пропаганда, традиции, религия, роля на мъжа и жената в обществото, темата за жертвата на религиозно ниво загатва за тази в политиката и т.н.

Относно ролята на мъжа и жената. Повлияна съм от книгата на Вирджиния Улф “Три гвинеи” (публикувана през 1938 г., момент в Европа, определен от възхода на фашизма, последван от няколко години от Втората световна война), в която тя отговаря на въпроса на влиятелен мъж "какво могат да направят жените, за да се предотварати войната”.  Ако войната е продукт на човешките норми като насилие, конкуренция и господство, какви са ценностите на жените, които биха могли да предотвратят съответно насилие, конкуренция и господство в социалния живот? Когато разглеждах материалите, които донесох от граничния район в България, разпознах ясно мъжка и женска част в живота там (когато държавната власт  “отсъства”, се оформя място, в което жените могат да доминират). Каква би могла да бъде ролята на мъжа и жената в моята книга? И това ми помогна да изградя книгата в две части- в първата съм наблегнала на заниманията на мъжете, а във втората- тази на жените. Това донякъде го подсказвам и с повторението на фотографии на граничната ограда-на едни и същи места могат да се случват събития от различен характер. Женското е и в образа на св. Марина, която превъплащава тракийската богиня-майка и е много тачена светица в Странджа (известно е че някои от българските християнски светци и празници имат езически корени, като нестинарството например). Според сказанието, когато бог е поискал да накаже дявола, тя е отказала, защото е поискала сама да се справи. Затова и често е изобразявана с чук в ръка.

Корицата и заглавието, както и цялата книга са съчетание от религия, политика и пропаганда; един поетически опит за провокация за преосмисляне на какво са базирани нашите вярвания.

Обяснявам работата си с термина пърформативен журнализъм–реалността се интерпретира чрез личен опит и спомени, експеримент, възстановка на случващото се, така че зрителя/ публиката да усети една по-различна перспектива. Ето защо моят подход към темата на работата е изцяло субективен, не е документален проект, представя само моята “истина”. Надявам се да намеря нюансите с тази книга, когато се представя проблемът с национализма от тази област в Европа. В религията, политиката и икономиката пропагандата се използва, за да провокира вярата и да упражнява сила над хората. Затова при редактирането на материала, усещането за театър, преобличане и позиране преобладават, смесването на исторически периоди и влиянието им върху живота и вярванията на местното население.

На задната корица е изобразена класическата версия на диаграмата на Вен. С нея обяснявам произхода на моята работа. Тук носи послание свързано с надеждата хората да търсят това, което ги свързва и сближава, а не това, което ги различава. Различията в идентичността са залегнали в националистическата идеология, в идеята за нацията, което досега е довело до много конфликти и войни.

В работата си търся общочовешкото, споделеното, подобното.