︎︎︎
ЧАСТ ОТ ПЪЗЕЛА

През 1979 г. Илияна В. Димитрова участва в “V републикански фестивал и Спартакиада” на  стадион “Васил Левски”. Мястото, което се пада на Илияна е в блок 4, ред 21, място 131, това определя точната й позиция във “фона” на спартакиадата. Илияна разполага с “карта за режисура на фона”, в която е указано къде да седне и в кои момент да вдигне определен цвят флаг. На този принцип тя изгражда една малка част от внушителните мозаечни изображения или лозунги хореографирани на трибуните на стадиона. Запазеният архив на момичето ни разкрива пътят от частното към общото в тази система и тяхната обвързаност. Пресъздаването на физическата седалка на участничката с папие-маше от ксерокопия на същият този архив обръща динамиката частно-общо и задвижва колелото на обратно.

“…елементът не предхожда цялото, не е по непосредствен, нито по-първичен от него; не елементите определят цялото, а цялото определя елементите; опознаването на съвкупността и нейните закони, на цялото, и на неговата структура не би могло да бъде изведено от знанията за отделните елементи, които го съставят; това означава, че можем да гледаме една частица от пъзел в продължение на три дни и да сме убедени че знаем всичко за нейните очертания и цвят, без да сме направили нито крачка напред; за нас е важна само възможността тази частица да бъде свързана с други частици…взета отделно, частицата от пъзела не значи нищо; тя е само въпрос без отговор, непроницаемо предизвикателство; но щом човек успее след много опити и грешки или в миг на изключително вдъхновение да я свърже с някоя от съседните й частици, тя изчезва, престава да съществъва като такава…”

“qu’il s’agisse d’un acte perceptif, d’un apprentissage, d’un système physiologique ou, dans le cas qui nous occupe, d’un puzzle de bois - n’est pas une somme d’éléments qu’il faudrait d’abord isoler et analyser, mais un ensemble, c’est-à-dire une forme, une structure: l’élément ne préexiste pas à l’ensemble, il n’est ni plus immédiat ni plus ancien, ce ne sont pas les éléments qui déterminent l’ensemble, mais l’ensemble qui détermine les éléments: la connaissance du tout et de ses lois, de l’ensemble et de sa structure, ne saurait être déduite de la connaissance séparée des parties qui le composent: cela veut dire qu’on peut regarder une pièce d’un puzzle pendant trois jours et croire tout savoir de sa configuration et de sa couleur sans avoir le moins du monde avancé: seule compte la possibilité de relier cette pièce à d’autres pièces... considérée isolément une pièce d’un puzzle ne veut rien dire; elle est seulement question impossible, défi opaque; mais à peine a-t-on réussi, au terme de plusieurs minutes d’essais et d’erreurs, ou en une demi-seconde prodigieusement inspirée, à la connecter à l’une de ses voisines, que la pièce disparaît, cesse d’exister en tant que pièce ”